Август - всички емоции в една нощ
Август - писателят Георги Господинов го е нарекъл следобедът на годината. И е прав. Едно такова безгрижно, прелестно, умерено. Няма лудница, няма нерви.
Всеки в офиса си прави нещо малко, едвам не е напълно пасивен, само че и да не си напряга прекомерно мозъка в този летен… е, съвсем летен ден. Знаете го тазгодишното лято - същинско ентусиазъм за Емо Чолаков! Едно такова претенциозно, ту е облачно, ту слънчево, по-късно се излива водопад, след това изгаряш на сандали. И отново изначало. Всички сезони в един ден.
Нещо като летните връзки - всички страсти в една нощ. Виждаш я, минава около теб, заглежда те, ти я заговаряш, купуваш ѝ пиво, тя отхвърля, ти настояваш, пускаш шегички, тя се смее, след това доста яка ария, тя е с доста яки къси гащи, ти си с крепък взор, след това стихия, пристрастеност, най-после изгрев, самотна тишина и край. И по този начин до другата вечер. С някоя друга лятна стихия, номер 86 например… (с мигане към созополските гларуси в пенсия).
Докато си чувам музика и си пиша, стартира " Sweater wheather " (на The Neighbourhood). Как добре пасва на времето! Хем е лято, хем си е за пуловерче. Хем обаче и да си заровил крайници в пясъка и да слушаш морето. И да не си самичък. И предходният сюжет да е по-различен.
Виждаш я, минава около теб, заглежда те, ти я заговаряш, купуваш ѝ пиво, пускаш шегички, тя се смее и по този начин нататък. Започва супер яка ария - вашата ария, тя е в супер крепък пуловер - който ти ѝ подари, ти си с доста крепък взор - на обичащ човек; след това стихия, пристрастеност, а вие сте на " вашето салче ", под звездите и няма край, тъй като няма излизане от тази стихия.
Всъщност човек търси своята стихия, която да му завърти главата, да му преобърне душата, само че и да остане вечно. Завинаги друга и въпреки всичко същата. С времето се научаваш освен по какъв начин да реагираш, даже да предвиждаш бурята, само че и по какъв начин да я направляваш, да израстваш и да се променяш във и дружно с нея. Научаваш се да не бягаш, а да оставаш. Да падаш, само че и да ставаш. Да получаваш, само че и да даваш. Не просто да преживяваш бурята, само че и да ѝ се наслаждаваш.
Аз съм към този момент за морето. Поне в главата си. Там при безкрайното синьо, в което потъва погледът, при топлия пясък, който изтича през пръстите, при сияйното небе, в което блуждаят фантазиите и в безкрайната ти прегръдка, в която да си сгуша душата. И съм признателна, че претърпявам всички стихии в един ден - в една и съща обич.
Инфо: www.highviewart.com
